Jump to content

英文维基 | 中文维基 | 日文维基 | 草榴社区

Talk:Serbo-Bulgarian War

Page contents not supported in other languages.
From Wikipedia, the free encyclopedia

Nis

[edit]

The city of Nis was NOT taken by the Bulgarian army during this war. 213.137.119.58 19:37 21 July 2005

Corrections based on Savo Skoko and Petar Opačić "Vojvoda Stepa Stepanović"

[edit]

The article is getting better, but it stated incorrectly thet the Serbian artillery was superior. Corrected that mistake and added some things about the Serbian army and the immediate cause of the war. Source: Savo Skoko and Petar Opačić "Vojvoda Stepa Stepanović", Belgrade 1983.

Veljko Stevanovich 17. 2. 2006. 23:20 UTC+1 213.137.120.206

923-931

[edit]

Do you know what has happened with serbian people during (923-931)??? 84.43.156.237 12:13, 27 April 2007

They lived and survived, I guess. Comment irrelevant to this talk page. Lantonov 05:23, 20 June 2007 (UTC)[reply]

Suggestions for further improvement of a nice article

[edit]

This is a nicely written article. It was a pleasure to read it. It could be improved a lot by the following:

  • Footnotes quoting sources (including page numbers) for major statements and for each paragraph.
  • Tables of organisation for Servian and Bulgarian formations. These should include the number and type of artillery.

With respect of the comment about muzzle-loading artillery - that it was muzzle-loading did not necessarily make it obsolete. With naval guns, people were still introducing into service new model muzzle-loading rifled artillery that were in every way equal to or better than the best breech-loaders in 1880 (Italy) and 1882 (England).--Toddy1 07:45, 5 May 2007 (UTC)[reply]

Serbian guns were Lahite (I hope I guessed the spelling) muzzle loading smoothbores. The statement that they were greatly inferior to Bulgarian Krupp-designed rifeled, breech loaders

is not a conclusion but a fact. Discrepancy in range and rate of fire was great. The only advantage of the Serbian artillery were numbers (It was 72:40 in artillery pieces at the first day of Slivnitsa, though the ratio diminished as Bulgarian reinforcements arrived. Btw Serbia had no naval guns rest assured :)))

Savo Skoko's book (that claims to have used Bulgarian sources) listed the casualties in this war as around 7.000 for Serbia and 5.000 for Bulgaria. For the Battle of Slivnitsa it says aprox. 3.000 for Serbs and 2.500 for Bulgarians (KIA, WIA, MIA + POW, breakdowns not given). Any conflicting data from the Bulgarian sources?

Veljko Stevanovich 28. 5. 2007. 23:50 UTC+1

Bulgarian sources give casualties (no breakdowns given) for the battle of Slivnitsa as 2.100 for Serbs and 1.800 for Bulgarians.--Lantonov 16:04, 30 August 2007 (UTC)[reply]

Battles for Pirot

[edit]

Material for translation: След победата при Сливница, към частите там се присъединяват - след смайващ марш-маньовър – бързащите на помощ български войски от турската граница. Обединени, българските сили преминават решително в настъпление. На 10 ноември 1885 г. те изтласкват обърканите и дезорганизирани сърби от Драгоманския проход, на 11 ноември освобождават Цариброд и на 12 ноември навлизат в територията на агресора.

Разбитата и посрамена при Сливница Нишавска армия, в състав около 32 000 човека и 84 оръдия, успява да се окопити едва пред град Пирот. Спешният подвоз на резерви и попълнения увеличава нейната численост до 65 000 бойци. Към 14 ноември тя заема позиция за отбрана, като участъка на Шумадийската дивизия обхваща хребета Пърчовец със северния Черни връх, вдясно от нея по фронта е Дунавската дивизия, заела хребета Провалия и височината Сарлък, Конната бригада е непосредствено пред Пирот, а южно от града по височините Бошурат, Зебел и Келташ със южния Черни връх е разположена Дринската дивизия. Моравската дивизия е в резерв западно от Пирот. Преследващите ги български войски, наброяващи 42 000 човека с 80 оръдия, настъпват в няколко колони, които, в по-голямата си част, към 15 часа на 14 ноември излизат пред сръбските отбранителни линии.

Лявата колона на майор Петко Стоянов и капитан Христо Попов стремително атакува Дринската дивизия, която се огъва, изоставя позициите си и до вечерта българите ги овладяват. Този успех подпомага настъплението на движещите се в центъра колони на подполковник Сава Муткуров и капитан Никифор Никифоров. Те попадат под обстрела на почти цялта артилерия на Нишавската армия, но въпреки това предните им части нахълтват в града. В падналия мрак паникьосаният неприятел вдига във въздуха разположения в старата крепост барутен погреб. Обаче силното размесване на частите и продължаващия пушечен огън принуждават българското командване да изтегли проникналите в града подразделения и войските пренощуват в покрайнините.

На следващия ден настъплението продължава. Колоната на майор Гуджев напредва срещу цялата Шумадийска дивизия и я отхвърля от позицията и на хребета Провалия. Безпорядъчното и отстъпление увлича и части от Дринската дивизия, а българите незабавно организират преследване. Стоящите пък пред Пирот български войски повторно влизат в града и окончателно го прочистват от остатъците на сръбските части, които през нощта не са успели да избягат от него. Опитът на Дринската дивизия да мине в някакво контранастъпление води до незабавния и разгром. Точният огън на българската артилерия спира атакуващите, докато в същото време колоните на подполковник Димитър Филов и капитан Кисов разбиват фланга на дивизията и превземат хребета Келташ. Пътят към Ниш е открит и разбитите сръбски войски не са в състояние да предотвратят завземането му. Но до там не се стига. По спешно нареждане от Виена на 16 ноември в българската главна квартира пристига австро-унгарския дипломатически представител в Белград граф Рудолф Кевенхюлер-Меч. Той връчва на главнокомандващия княз Александър Батенберг ултиматум за спиране на военните действия. В противен случай, настъпващите български войски ще срещнат австро-унгарски части. [1]

The defence of the Vidin fortress Докато при Пирот и подстъпите на Ниш българските войски победоносно настъпват в неприятелската територия, в Северозападна България положението е доста по-различно. Между българския Северен отряд и сръбската Тимошка армия се водят активни бойни действия на наша територия, като основна цел на противника е Видинската крепост.

По силата на Берлинския договор всички укрепления по брега на Дунава следва да бъдат разрушени. Затова до самото начало на Сръбско-българската война крепостта е изоставена. Въпреки това тя продължава да е първокласно военно-инженерно съоръжение, способно на успешна съпротива. Разполага с две отбранителни линии – вътрешна, представляваща каменна стена, и външна от землен насип и 11 редута с различна форма и дебелина. Част от тях, отдясно наляво номерирани от 1 до 8, са бастиони, а други са по-големи съоръжения, каквито са например деснофланговия форт „Баба Вида” и левофланговия, наречен „Белоградчишки”. От началото на войната до предприемането на първата атака срещу крепостта са изградени и други отбранителни съоръжения –три нови люнета – Татарджишки, Новоселски и Керимбегски, траншеи пред външната крепостна стена и от двете страни на шосето Кула-Видин и полеви окопи. Пред траншеите са разположени фугаси, а за всеки люнет е определен разчет от пионери, които при нужда да хвърлят фугаси срещу противника.Усилена е артилерията с оръдия от различен калибър, повечето от остарели системи, за която са изготвени основни и запасни огневи позиции. В крепостта е прокарана телеграфна линия с три станции – на двата фланга и центъра. Подготвени са противопожарни средства и са взети мерки за осигуряване на хранителни запаси. Всички тия енергични действия добре охарактеризират личността на коменданта на Видинската крепост и командващ Северния отряд капитан Атанас Узунов. Той не е боен офицер, но е способен военен инженер с боен опит от Сръбско-турската (1876 г.) и Руско-турската война (1877-78 г.). Командваният от него Северен отряд има за задача да се противопостави на сръбското настъпление в района от река Дунав до връх Ком. За целта разполага с около 15 000 бойци и 37 оръдия, от които за отбрана на Видинската крепост са определени почти 5000 човека с 31 оръдия. На пръв поглед -немалък гарнизон, но всъщност редовните чинове в него са съвсем малко – преобладават доброволци и опълчение без какъвто и да е боен опит, а такъв липсва и на запасните чинове.

Сръбското главно командване смята да води настъплението в Северозападна България със силите на Тимошката армия, която в основата си се състои от Тимошката активна дивизия. Общият и числен състав е 14 878 бойци, от които непосредствено срещу Видин действуват 11 500 човека с 18 полеви и 12 обсадни оръдия.

Капитан Узунов добре съзнава, че противникът сериозно го превъзхожда в организация, подготовка и въоръжение. Но, енергичен и смел офицер, той съвсем не смята да се затваря в пасивна отбрана. Основните сили на Тимошката армия още сутринта на 3 ноември са се насочили към Кулата, но очакванията им лесно да се справят с прикриващите отряди изобщо не се оправдават. Вместо това, по заповед на капитан Узунов, войските от Бреговския участък, усилени с подкрепления, на 4 ноември изненадващо прекосяват река Тимок и се отправят към Зайчар, създавайки предмостие във вражеската територия. Едновременно с това малък отряд преминава Тимок и при с. Бракевци. Те нанасят удар на противника, причинявайки му загуби, и когато той все пак съумява да се организира за отпор, през нощта на 5 ноември се изтеглят на източния бряг. При Кулата пък сърбите срещат ожесточената съпротива на защитниците, а сутринта на 4 ноември нататък е насочен и Летящия отряд на капитан Георги Тодоров. Неприятелят успява да изтласка българите от Кулата, а Летящия отряд не постига никакъв успех. Яростното противодействие обаче обезкуражава противника до степен, че той решава да изчака останалите сили на Тимошката армия, преди да предприеме по-нататъшно настъпление. Това дава възможност на Бреговския, Кулския и Белоградчишкия отряд в добър ред да отстъпят към Видин и така броят на защитниците достига 6170 човека.

Отбраната на крепостта е разделена на два участъка. Десният участък, командван от поручик Рачо Хаджиев, включва форта „Баба Вида”, Керимбегския люнет и бастиони от 1 до 4. Левият, под командването на поручик Петър Стайков – Новоселския и Татарджишкия люнет, бастиони от 5 до 8 и Белоградчишкия форт. Резерва е под командването на поручик Янко Драганов. Капитан Узунов разполага само с трима артилерийски офицери – поручик Владимир Ковачев, поручик Христофор Каракановски и капитан Георги Зеленогорски, на които са поверени трите сектора за действие на артилерията.

В това време сърбите най-сетне достигат Видин и го обкръжават отвсякъде по суша, но не проявяват особено желание да се бият в гъстата мъгла, обхванала цялата околност. Едва на 12 ноември сръбските войски започват методично да се приближават, посрещнати от плътен артилерийски и пушечен огън, воден от отлично подготвените позиции. Подобно на всеки добър командир, за да постигне успех капитан Узунов залага на това, което най-добре умее – неговите отбранителни линии са изградени безупречно. Но той не възнамерява само да се брани. На 13 ноември отряд, начело с подпоручик Ангел Тодоров, предприема внезапен излаз и след като нанася чувствителни загуби на сборния сръбски полк, се прибира обратно. Прегрупирани, на другия ден сръбските войски подновяват настъплението, като главния удар се нанася в района на 5 и 6 бастион. Твърдата съпротива на защитниците не позволява на противника да постигне съществен успех. За да спечели време и за да се укрепи на достигнатите позиции, генерал Милойко Лешанин, командващ Тимошката армия, предлага примирие и едновременно капитулация на защитниците при почетни условия. Капитан Узунов с насмешливо презрение отхвърля предложението, уверявайки генерала, че съществува само един начин той да влезе във Видин – като пленник. И в 15 часа подновява огъня. Надмощието на противника обаче е толкова голямо, че той успява да се закрепи в близките подстъпи на крепостта. Активизираните действия през същия ден на Летящия отряд, стремящ се да разкъса обръча с удар откъм с. Арчар не донасят успех. обаче в следващите дни, действията на отряда попречват на придвижващите се откъм Видбол сръбски войски да достигнат Видин.

В ранните зори на 15 ноември защитниците предприемат нов излаз срещу приближилият се през предния ден неприятел. Атаката е нанесена само с удар на нож и се развива успешно, въпреки убийствения огън на противника в гъстата мъгла. Боят продължава с голямо ожесточение час и половина, но гибелта на командващия подпоручик Тодоров попречва на пълния успех. Респектираният противник обаче не се решава да опита никакво нападение до края на деня.

Последният опит на сърбите да завземат крепостта е предприет след получаването на известието за прекратяване на военните действия, вследствие на австро-унгарския ултиматум. В 21.30 часа на 16 ноември тяхната артилерия започва масиран обстрел срещу 6 бастион, последван от настъпление на пехотата. Ответният огън подавя атаката и нападението постепенно замира, като около 23 часа окончателно е прекратено. На другия ден, 17 ноември, боевете около Видин са преустановени. На 25 ноември сръбските части започват изтеглянето си от българска територия, преследвани от войските на Видинската крепост. [2] --Lantonov 16:25, 30 August 2007 (UTC)[reply]

file:Manifest-serbo-bulgarian-war.jpg

[edit]

One must ask, how on november 2nd 1885, prince Alexander of Bulgaria, declared war on Serbia?. The war was declared on November 13th, by king Milan of serbia, and took the Bulgarians by surprise.

So, will someone translate the content of this document?

ASSAYAS, 12/01/2010

Easy one. 2 November 1885 is Old Style, the New Style date is 14 November (+12 days). The manifesto of Alexander Battenberg was published in Plovdiv, indicating that the Bulgarian Prince was still in the capital of former Eastern Rumelia at the time of the declaration, which is clear evidence as to the surprise. TodorBozhinov 20:22, 12 January 2010 (UTC)[reply]
thanks, ASSAYAS --Assayas (talk) 21:27, 12 January 2010 (UTC)[reply]
You're welcome, and thank you for the interest :) TodorBozhinov 21:16, 12 January 2010 (UTC)[reply]

Ottoman intervention

[edit]

It should be noted that, Serbia, while attacking the Principality of Bulgaria, after the principality declares unification/occupation of the Ottoman Autonomus province of Rumelia the fact still remains that nominally both entities are part of the Ottoman Empire. There is also information that in fact the Ottomans sent a military detachment in support of Bulgarian army against the Serbs. The article says that the Ottomans did not intervene, however as Bulgaria was part of the Empire they had the obligation to respond. Hittit (talk) 15:12, 28 November 2012 (UTC)[reply]

So you say the Ottoman Empire was defending the Bulgarian unification and the loss of its autonomous province? Brilliant work by the Ottoman strategists! If that is the case, then why were Bulgarian troops stationed at the Ottoman border before the conflict, expecting a military retribution for the unification from this side, not from Serbia? Something doesn't add up. I think you have read quite a confused and biased (though in whose favour?!) source. Toдor Boжinov 12:46, 29 November 2012 (UTC)[reply]

I am quoting Bozhidar Dimitrov from one of his TV programmes on BNT "Pamet Bulgarska", legally the unification still kept the Principality and Rumelia as part of the Ottoman Empire and this did not change until 1908. On paper the Ottomans had to show reaction to Serbia thus the sending of detachment of Ottoman troops (it is said these did not participate in military action it self). Hittit (talk) 14:18, 29 November 2012 (UTC)[reply]

However, such a detachment entering Bulgaria would indeed have represented an act of war. I really doubt that such an event has occurred. --Laveol T 00:26, 30 November 2012 (UTC)[reply]

It is my understanding that in fact Stefan Stambolov has requested Turkish support (this has more political emphasis than military), which has been provided with 3 Turkish companies, which advance until the town of Septemvri, however do not enter in combat. Hittit (talk) 14:39, 30 November 2012 (UTC)[reply]

Name

[edit]

The name "Serbo-Bulgarian War" is outdated and newer sources tend to call it "Serbian-Bulgarian War". Gbooks in favour of "Serbian-Bulgarian War", note that the hits for the other include many dups.--Zoupan 20:44, 28 March 2017 (UTC)[reply]

You'll have to provide evidence for a name that, to this native English speaker, sounds awkward. A Google Scholar search, more reliable than plain Google or Google Books, does not support the move. Srnec (talk) 02:55, 30 March 2017 (UTC)[reply]

Style

[edit]

When reading this article, you can feel a little bit of bulgarian propaganda. What with neutral POV? Just a thought.